Текстът, който следва е писан от Стефан Проданов. Тази великолепна квинтесенция на това, което цял живот търся, а той е успял да осъзнае в такава дълбочина и да напише в няколко изречения… тя ми показа че най - малкото за момента е най - добре да помълча и да прекратя писанията си на този блог. Понякога в тишината се крие най - голямата истина. Междувременно, ако се почувствате слаби във вътрешната битка, която надявам се водите, ако сте помогнали а са ви обидили… ако ли сте осенен/а от светлина и искате да дарите всеки с усмивка… мисля че този текст е за вас, за всички.

Из един протокол

Човек трябва да бъде добър. Въпреки всичко, независимо от обстоятелствата. Ето я моята максима!

Но какво означава да си добър? Просто добряк или просто добричък, нещо средно между глупак и наивник? Нищо подобно. Добротата е философия. Тя не е “божа благодат”, а система от възгледи и отношения, които се отстояват цял живот. В основата и лежат добродетели, чието изграждане струва скъпо. Добротата е ангажимент към другите и това и придава социална значимост. В този смисъл добрият човек не е елементарна нравствена единица а сложна природа, подложена на изпитания. В съдбата му винаги има нещо обречено, което изразходва. Тук драмата и шансът се преплитат.

Добрият човек не е идеален. Подобно на другите и той има недостатъци. Но за разлика от другите той умее да ги владее. Това го издига над суетата и ламтежите, прави го по-мъдър. Не случайно добрият винаги е строг към себе си. Всичките му желания и постъпки са под контрола на съвестта. Ето защо не живее леко. Но строгостта не го изсушава или разлага, както става при лошите или хитрите, а, обратното, дава му вътрешен чар, обогатява го. При него тя е осъзната нравственост, проява на морал, който извисява. Затова освен философия добротата е и поведение. Начин на живот, който задължава.

Една от характерните черти на доброто е великодушието. Добрият винаги е готов да разбре, да прости, да помогне, да забрави. Именно великодушието превръща строгостта му от сурово изпитание в човешки жест. Този човек не води “двойно счетоводство” и постъпките му никога не се ръководят от зла памет. Той е благороден дори и когато губи. Това не означава, че е безсилен или страхлив, че е лишен от честолюбие и достойнство. Обратното - великодушната мъ природа е израз на вътрешна сигурност, на вяра в човека, на съзнателното издигане над дребното и дребнавото. Неговият реванш не е в отмъщението, а в подадената ръка, в опита да се стигне до истината без насилие и грубост.

Това излага добрия на рискове и разочарование, на незаслужени огорчения, но какво да се прави - такъв е жребият му! В края на краищата победеното огорчение е съшо вид доброта. Добротата, просмъкана с мъдрост и воля. Погледнато от тази страна, великодушието не е просто черта на характера, а негова позиция, двубой на човека със собствения му “ад”.

Строгостта и великодушието са характерни черти на доброто, но те са недостатъчни без чувство за справедливост. Само справедливият може да бъде добър. И то добър на дело а не на думи. Оттук следва, че добротата е своего рода съд, трибунал на съвестта. При нея справедливото отношение към нещата и фактите не е полза или прищявка а най висш дълг. Принцип. Тя действа, без да се влияе от конюнктурата и силите около нея, брани се единствено чрез истината. Затова добрият човек невинаги е приятен и удобен за ония, които са свикнали да двуличничат. За тях той е камък на пътя, който пречи.И те го атакуват, готови на всякакви низости. Без съмнение това го уморява, но в никакъв слъчай не го пречупва, защото добротата освен всичко друго е и форма на борба. На тежка, но благородна борба срещу лицемерието и лъжата. Ето защо, когато мислим за добрия човек, ние, без да искаме, мислим за справедливостта. За оначи човешка добродетел, без която останалите добродетели губят цената си. Само това е достатъчно, за да му се поклоним.

За добротата може да се говори много. Но дали е необходимо? Тя трябва да се живее. Да бъде кълн във всички човешки постъпки. Ама че илюзия, ще каже скептикът. Ще каже и ще сгреши, защото добрият човек е около него, а понякога и вътре в него. Въпросът е не дали съществува, а как да му се помогне да съществува по-леко и по-полезно. Как да се осъществи на дело независимо от пороците и страстите, които го заобикалят. Не случайно Лаб-рюйер казва: “Да се прави добро - значи да се действа!” Колко е просто, ако е вярно. Да опитаме!

Стефан Проданов

Posted in: Отвъд яйцето, Фундамент |