Оня ден докато се лутах някъде между никотиновата абстиненция, засиления обмен на нервни импулси през двете ми полукълба и остатъчните сладки тръпки от невъзможно влюбване достигнах до катарзисния извод: ако следваш пътя си, заради самия себе си - за да станеш еди какъв си, за да спечелиш не знам какво си… няма смисъл. Т.е. колкото и да ми е объркано в главата защото не съм пил още кафе - целта на пътя ни не сме самите ние, ние сме част от нещо неизмеримо по - голямо, някакъв безкраен баланс, който никога не се разрушава, безкрайна енергия. Да искаш да постигнеш нещо за себе си е егоистично но и в повечето случаи добре по отношение на материалния живот. Всеки иска да живее добре, което не изключва и моя милост . Истината е обаче в целта, неведнъж аз и моите духовни учители и партньори сме се сблъсквали с това. Изведнъж губиш вяра в себе си, не можеш да продължиш напред, няма я вярата, няма го смисъла. А смисъла е там - да се разтвориш като част от безкрайното, да станеш едно море от информация, нервна клетка в безкраен мозък… и тогава всичко става ясно.

Ха, не че толков пъти не е споменавано това във всякякви книги, учения, религии и т.н. Просто в момента в който го усетих реших да го споделя, да го излея на лист и ео го пред Вас.

Posted in: Отвъд яйцето |