Роден съм на 21.03.1980. 21 е сумарно образувано от три седмици. Хората, които ме познават отблизо са добре запознати със странната ми способност да виждам това число в конкретни ситуации, било то като съвет, било като предвестник на нещо хубаво или като урок. В Библията числото е символ на съвършенното единство, на хармонията.
Извън нумерологията и религиозните вярвания, чувствам че днес е денят, в който много неща ще се променят за самия мен, а надявам се и за всички. На пръв поглед всичко е както преди, денят бе слънчев, поне до момента, чудесно време за плаж въпреки ледената морска вода. Попекох се на плажа, видях се с Кольо, Вероника, Сашо, Катя, брат ми и майка. Пийнахме бира и ето ме вече в нас, малко преди да си легна за да получа двата си часа сън преди работа.

Всичко е толкова нормално и същевременно в мен самия усещам, че това ще е началото на нещо, отвуд пределите ми на познание. Както шефа ми каза “А джърни ъф таусънд майлс бигинс уит а сингъл степ”. Така е наистина и понякога е необходимо да се предприеме тази малка крачка, за да започне голямото пътешествие. А перефразирано от малко по друга гледна точка, нима нашият жизнен път на тази земя не е свързан с изминаването всеки ден на малките крачици, които да ни доведат до познание от хиляди години назад. Колко от вас са усещали, че сякаш знаят нещо по принцип, без да са го учили от някой - т. нар. познание Априори. Тук не е важно по какъв начин се достига до това познание - било то чрез запис в гените ни или посредством някакъв смътен спомен останал от предишен живот. Важното е, че в себе си носим знание за неща, които съм сигурен, че макар забравени отдавна в един конкретен прекрасен момент ще се върнат за да ни помогнат да продължим безкрайното си пътуване във вечността.

Това което съм научил досега е, че единствените неща, с които се струва човек да се занимава сериозно са усилията да преодолее слабостите си, трупането на нови знания на базата получени житейски уроци, способността да не се завихря в общата схема, а да следва моралните си мотиви, знанието, че колкото зло има на земята, толкова и добро има, способността да осъзнае, че злото произлиза от слабостите на човека и се храни от тях, а доброто изисква сила и чистота, които в наши дни трудно се постигат. Лесният път е винаги по изкусителен, но винаги в края му чакат да се плати цената за него. Трудния път е завоалиран, има много по преки пътеки, по добре павирани и осветени, които примамват с устойчивостта и лукса предложен на краката на човека. Пътят е в тъмнината, разкъсвана нарядко от проблясъка на познание, не наука а първична сила за доброто което съществува и винаги помага ако душата е насочена към него. Алчността, завистта, гневът, лакомията, похотливостта, горделивостта/суетата и мързелът са тези луксозни ложета в които ние сме тъй склонни да полегнем за миг, да за миг през който живота да отлети. Хората са постоянно подложени на тези “изкушения”, нито миг от живота ми не минава без да забравя да се предпазвам от тези незабележими пявици, които замърсяват съзнанието и изпиват жизнената ни енергия. Защото поддадеш ли се веднъж, безкрайно трудно е да станеш от удобното кресло и да продължиш по пътя си. Приятелите ти, познатите и непознатите подвикват на всяка крачка - “поспри, поседни при нас”. Ако се поддадеш, ти спираш, а после все по трудно и трудно тръгваш пак, защото кой от нас не предпочита пухено легло макар да е покрито с вендузи които не виждаш но са там и смучат от живинката, от душата на всеки от нас. Опиташ ли се да кажеш на някой, че по този начин умира, че няма начин това наистина да му дава а само се залъгва, този човек ще се отдръпне в миг и ще обърне гръб, защото който е седнал сред ложето на собствените си слабости и е прекарал достатъчно дълго време сред тях не може да види отвъд мъглата на самозаблуждението.

Човешките мозък и душа са способни да творят чудеса. Човека може да създава, да руши и пак да създава. Ето най добрия пример за това, че сме създадени по божие подобие, който или каквото и да е това. Има хиляди факти и изследвания за способността на хората да променят света около себе си със силата на мисълта си. Омразата винаги поражда война, смъртта носи след себе си само още повече смърт - тя не решава проблеми. Горделивостта пречи на гъвкавостта в мисленето, гневът лесно я допълва в омраза и желание за унищожение а видим ли това и от двете страни на спорещите - това е краят и няма спасение. Лакомията наруши целия земен баланс, а комбинирана с похотливостта се превърна в един от механизмите ни за самоунищожение - плодим се безразборно и изяждаме все повече и повече. Алчността разсипа екологичния баланс, а в комбинация с менталния мързел на хората и тяхната суета разцъфтяха безброй прислойки на обществата по света, поставили пред слепите ни очи безброй материални, най-често безмислени и нискокачествени продукти. С покачването на класата цената им нараства, суетата се храни, често съпътствана със завистта, която винаги гледа към следващото стъпало нагоре… или надолу.

Ако някой ме попита къде е Рая и къде Ада, веднага ще му отговоря - Рая е в самите нас, стига да го потърсим и ще го намерим. Ада е всичко около нас и докато всички не открият Рая в сърцата си и не се помолят за щастието на другите, Земята ще умира бавно в плен на собствените ни слабости, които ограбват красотата и я заменят с посредствения кич. Защото за мен с нищо не може да се замени красотата на морския бряг, планинския изгрев, аромата на полските цветя и ослепителните багри на коралите. Не чувствам, че новия АйПод или по бързата интернет връзка ще ме направят нещо повече, не ми е присърце идеята да си намеря слънчеви очила, които ще са с последната за месеца модна линия… защото знам, че хората, които трябва да срещна са някъде там и рано или късно съдбата ще ни свърже, за да изпратим позитивна мисъл навсякъде по света, докато не се събудят всички души, заспали дълбоко в плен на илюзията на собствените им слабости. Амин.

Posted in: Отвъд яйцето |