Мартича ми прати днес една интересна статия, чийто линк може да намерите в края на коментара ми към нея. Става въпрос за някакви типчета, които с резачки прогонили двама орнитолози и възрастна двойка от плажа на Иракли. Странна работа, доколко алчността може да тласне хората към такива изстъпления. Изгорили им багажа… че това си е престъпление, при положение, че няма законен документ, нито означения за територията, на която пребивават тези хора. Това за мен е някаква свинщина, която е един вид лицето на България. Другата България бате… на задкулисните игри, правителствената лакомия, народната тъпотия и незаинтересованост. Чувствам се омърсен като българин и българин да се наричам отдавна не е първа радост. Боли ме от безпомощност пред безпощадната машина на обществото ни.

За осем години в София се нагледах на интрижки, изнервеност, завист, алчност, похот (здравей Студентски Град), лакомия и слепота. Ако трябва да използвам въображението си за да опиша как виждам нашия български столичен елит и общество - то е като огромна лъскава златна ябълка с тънка но твърда коричка злато покриваща дълбока помийна яма. Цял живот катериш до дръжката защото от върха най лесно се влиза, по телцето ти полепва златен прашец и сияеш все повече. Накрая стигаш до дръжката, минаваш през мекото и падаш на дъното на гнилочта която е вътре. Отвътре викаш на другите червейчета отвън, че е супер яко, ядеш гнило злато и се утешаваш с мисълта, че другите са в капана. В един момент обаче ябълката ще се пръсне и цялата гнилоч ще се изсипе над главите ни. Надявам се да стане по скоро за да натори остатъците от природа, които имаме… докога не смея да мисля.

http://dnes.dir.bg/2007/05/08/news1655378.html#sepultura

Posted in: Градска кухня |