На пръв поглед плажа омагьосва с невероятното съчетание на пясък, море и небе. Тишината е чудна и в следобедната омара човек се чувства свързан със света, сякаш се е слял с него. Загледаме ли се в пясъка обаче, отдадем ли се на детайла и на малкия свят който се крие в него ще се удивим колко живот е спотаен току под краката ни. Да, макар и незабележим, особено за късогледите там долу е огромния плажен бар на фасовете. Всякакви култури са плъзнали по безкрайната площадка. Кафеви, жълти и европеидно бели, стотици и хиляди те са там. Поединично или на цели групи те се разхождат с вятъра, заравят се за да избегнат слънчевото изгаряне, обменят идеи и се съвкупляват отказвайки да приемат, че освен рак, астма и ефизема не могат да имат други деца. Десетки култури таящи последните думи откъснали се от устите на техните доскорошни господари. Онзи ден имах късмета да попадна на група скандалджии и побързах да запечатам великолепния момент мигове преди да се овъргалят на кълбо, предполагм че жълтура бе изтърсил нещо на расистка основа и черните момчета просто не бяха успели да преглътнат думите му. Имаше и няколко дами, които обаче не присъстват на свадата по обясними причини. Нека не забравяме че фасовете макар и невидими на пръв поглед, живеят някъде там също като нас.  И  макар  това да се стори нелепо на някои от вас мили читатели, нека също така не забравяме, че средния живот на фаса преди да се разгради в небитието е едва 8 години, но пък популацията им гарантира, че каквото и да се случи поне един фас ще надживее последния човек. Нов етап в еволюцията… вие ми кажете.

Posted in: Градска кухня | Comments(0)