Приятели и поклонници на суетната ми същност, последните 10-12 дни прекарах в ментален експериент, поемайки нелекото бреме на безраен низ от нощни смени - една смела и алтруистична постъпка, за която ще бъда скромно възнаграден с финанси за прекаване на вълшебни мигове по време на моята отпуска. НО, нека не губя от ценното ви време в бръщолевене около скучната реалност, която бива развличана от малкото ми приятели и разбира се красивото цвете на любовта, което отново пръсна вълшебния си прашец над потъналото ми в сивота ежедневие.

Поводът на заходящия текст, който пиша в ранната чудесна утрин след 12десетата ми нощна смяна е фактът, че макар изцяло потънал в задълженията си на пробиващ уебдизайнер, флаш аниматор и съвестен мениджър отдел продажби аз все още си позволявам ментални забежки из дебрите на това, което се простира зад самозаключените ни съзнания. Идеята, която искам да споделя с Вас бе породена от великолепната поредица на Роджър Зелазни “Хрониките на Амбър”. Разбира се веднага бих намерил критици на книгата, както и запалени фенове, омагьосани от способностите на този любим мой писател. Вътрешно едвам сдържам вълнението си и ви призовавам към търпимост към грешките, които ще откиете по всяка вероятност в изложените по-нататък мисли. Ръцете ми треперят по дяволите !

Настанете се удобно, запалете си цигара ако пушите, ако пиете си пуснете повторение на последния мач от Световното и си сипете една мастичка или с две думи си създайте комфорт. Тепърва преоткривам удобствата на малката клавиатура на моят ноутбуук и ще се постарая да ви забавлявам доста дълго време, защото наистина намирам откритието ми за фундаментално в моя невзрачен живот, разкусван между животинските ми пристрастия, саморазрушението с позволени средства и търсенето на духовната истина. Е, вярвам че ви отегчих с тази многословна прелюдия, а ме чака още доста работа по темата. И така, днес смятам да занимая съзнанието ви с… Въображението.

Част Първа (Прелюдия) - Моля ви подходете към текста с непредубеденост - в края на краищата само искам да споделя някои наблюдения, протекли през последните години от моя живот на тази планета. Това е персонален възглед и не бих посмял да го натрапвам, по простата причина че извода до който стигнах е безкрайно абстрактен. Затова и пиша толкова общо - тъй като все още се колебая откъде да започна и как да ви въведа в разтърсващото прозрение което ме изпълни.

Въображение… способността да създаваме и изменяме реалността, която ни заобикаля, да комбинираме решения и да творим нови светове. На пръв поглед нищо ново. Именно поради това ще споделя на всеослушание някои съкровенни моменти от моя живот, които в последствие се превърнаха в повратни точки, които съединени помежду си ще изрисуват (надявам се) картината която да ви подаря. Силата на Съзнанието винаги ме е вълнувала. В годините на пубертета пишех много разкази, повечето от които бяха лесен начин да отърва съзнанието си от влажните мрачни помисли на подрастващ тинейджър. Тогава за пръв път се увлякох по езотериката и окултизма. Четях за Розенкройцери, Сатанисти, Библейски люде, светци, магьосници и вещици, нумерология и Кабала, гадаене и магии. Това продължи около година или две през които експериментирах и тъй като не разполагах с повечето от материалите описани в книгите се налагаше да си представям повечето от тях и ментално да възпроизвеждам ефекта на всичките там заклинания и прочие обскурни методи за пряко или косвено въздействие както върху човека, така и върху средата около него. С течение на времето започнах да долавям нещо във всичките тези книги. Един прекрасен ден в живота ми се случи нещо, което ме хвърли в дълбок смут. Спомням си горещия летен ден в който с баща ми копаехме кладенец на Фургона - малка вилна зона в покрайнините на Варна, 1-2км. над Журналист. Бяхме изкарали последната количка с влажна жълтеникава глина и бях капнал от умора. Съзнанието ми леко се замъгляваше, защото с баща ми поработихме здравата. Запътих се към вилата на баба и дядо, която се намираше на около километър от фургона с цел да се изкъпя и да се видя с Кольо, моят приятел който и досега си приемам вътрешно за брат. Пътят ми както обикновено минаваше покрай вила в която беше вързано особено зло куче порода коли. Да, да знам - как може коли да е злобно. Е, това куче беше явна еманация на садистичната същност на стопанина му, който бе създал изкусво в превръщането на безобидното куче в противно бясно хапещо синджира чудовище. Същото един ден успяло да скъса синджира и да нахапе зверски ръката на човека от вилата отсреща. И така, минавам аз покрай него а то лае ли та лае - злобно нападателно вперило очи и оголило зъби в желанието да ме накаже само ако можеше да скъса синджира. Страпно изморен аз се обърнах като в полусън към него и подсъзнанието ми създаде в жегавата мараня нещо подобно на огромен пес с крокодилска глава. Нещото се изхлузи от мен, премина през мрежата на оградата сякаш я нямаше и захапа колито за гръбнка. Тогава пред премрежените ми очи се разигра сцена, която няма да забравя - кучето с писък подкочи около метър и половина след което със светкавична скорост се шмугна под един силоз за царевица и остана да ме зяпа ужасено изпод него. Аз остъклих. Прибрах се като замаян в баба ми, хапнах и после типично за моите 15-16 години съвсем скоро забравих за случая. Когато следващия път се сетих лежах сам във фургона, пушех от любимите ми Невада, които тогава бяха мада фака, бях още девствен и с прекалено много свободно време за да мога да свържа това което се случи тогава с литературния жанр към който се бях увлякъл в последно време. Кучето бе спряло да лае. Когато ме видеше се скриваше под сигурността на силоза и не излизаше докато не се отдалеча. Това имаше едно единствено обяснение - колито бе видяло нещо там, в онзи ден, нещо което бе плод на въображението ми, на подсъзнателната реакция на агресивност която се бе пробудила. Зарових се из книгите ми и ги погледнах в нова светлина - всъщност всичките атрибути описвани в книгите имаха за цел да насочат съзнанието на хората към определено ниво, в което те да могат да оказват въздействие. Това ми отне около година наблюдения и опити като установих че по чувствителни към подобни проявления са кучета, котки и други животни. Успях да провокирам странни реакции в една котка като си представях настойчиво че е заобградена с танцуващи двойници. Това се оказа първия крайъгълен камък, който замени наивната ми представа за магесничеството, както ми и даде насока към изследване на нещо ново и необятно - човешкото съзнание, способността да си представямеи да насочваме мислите си.

И тъй аз започнах да се запалвам по манипулация на човешкото съзнание, способност за концентрациа за въздействие и така нататък. Може би по същото време се запалих да рисувам със светлосенки.

—Продължението следва—

Posted in: Фундамент | Comments(3)