Като пример за собствената ми несериозност, както и като доказателство за все още прокрадващата се из душата ми суета си позволявам да изложа продължението ми на скромното есе, което по скромнте ми и съвсем персонални преценки и натрупан опит от изминалите месеци ще ви помогне да заживеете безгрижно, правилно и най-вече да се превърнете в най - гъвкаво - жилавите същества на планетата, чието щастие трудно ще може да бъде помрачено дори и в най - трудните моменти.

4. Умора - Впрегнати в персоналните си каручки, всеки от нас опъва шия докато поклащащия се пред очите ни морков не започне да се размазва в подигравателно оранжево петно. Дали си мениджър в офис и за теб е важно да останеш пак и пак след работа за да получиш поредното потупване по гърба от шефовете ти, дали си бесен съпорт или програмист, решен на всяка цена да преизпълни и надскочи поставения лимит за да се докопа до бонуса, който ще осъществи някоя близка мечта или си специалист продажби, за който пристигащите писма никога не са достатъчно малко за да си тръгнеш спокоен към вкъщи след края на работния ден… каквато и да е ситуацията в или извън ИТ сферата, архитектурата, маркетинга, строителството, училището винаги се стига до едно състояние на умора. Какво е всъщност умората в наши дни? За мен тя е болката в очите и изтощения мозък, в който се заформя сладка болка и мислите започват с всяка следваща секунда да се оплитат на малки вихри привидна продуктивност, но с нулев КПД като цяло.

Силата на амбицията, че сме безсмъртни, че ще има и утрешен ден ни пляска с камшика и отново и отново, без да се усещаме допускаме едни и същи грешки в небрежността към тялото ни. Тази енергийна немарливост в определен момент рефлектира (съвсем логично!) върху телесния ни тонус и преди да сме се усетили се разболяваме. Познавам хора, които дори и тогава не спират да издевателстват над самите себе си, сякаш лекото докосване на смъртта във вид на болест им дава херкулесови сили да изцедят самите себе си съвсем докрай. И когато вече няма какво да изцедят те рухват и независимо какво искат са принудени да “почиват” за известен период под грижата на близките. Това обаче сами се сещате че не е почивка а оздравяване.

Преди да бъда нападнат с хиляди доводи относно важността на работата и колко повърхностно несериозно е описанието ми, нека добавя няколко уточнения. Не говоря за някакъв мързелашки бунт, а за подобряване на качеството на работа, което ще засегна след малко. Хиперболизирам стандартните ситуации, които ни уморяват за да насоча вниманието ни към основните проблеми и за да помогна по някакъв начин да се визуализират нещата. Същевременно съвсем обширно наблюдавам проблема за умората, защото вярвам че туке по-важна идеята.

Тъй като запазването на жизнената ми енергия с времето се е превърнало в приоритет номер едно в скромното ми битие, дълго време отделях внимание какво “краде” душите ни. Няколко правила ми помагат да се справям добре на работа и да бягам от умората, но докато достигна до тях много често правих точно обратното и все още не съм успял да се изградя напълно като енергийна единица. Поднасям ви ги с надеждата да ви помогнат:

1. Когато започвам нова работа първото нещо което правя е да отделя един или два или колкото дни са необходими да преценя ситуацията и да си набележа основните операции и суб-операции.

Всяка работа е изградена от определен брой трудови процеси. Елементарен пример - ако сте барман и трябва да направите коктейл, вие ще извършите най-вероятно следните операции - взимате чаша, взимате шейкър, избирате подходящия алкохол и го наливате в шейкъра, слагате лед в шейкъра, разбивате, наливате, декорирате допълнително (което включва нарязване на плодове, взимане на чадърче и т.н.) и най - накрая сервиране. По същия начин може да приложите наблюдението върху собствената сфера от работа, независимо каква е тя. Ако евентуално се затруднявате да го правите наум, може да си ги нахвърляте на лист и след това да доизгладите цялостната картина за опредления работен процес. Гарантирам, че с времето се развива нещо като подсъзнателно отчитане и запаметяване на такъв тип схема. Ако сте късметлия да работите като шпионин в друга корпорация ще сте незаменим кадър именно заради това качество.

Един път извадил трудовия процес аз се заемам с това да установя колко време ми отнема осъществяването му. Когато имам времето, преглеждам процесите и се опитвам да открия в тях възможност за оптимизация, която се свежда до съкратяване на самия процес. Това постигам най-често с изхвърляне на ненужни движения, които извършват останалите, намиране на преки пътища, изработването на съвсем нова техника на работа с вече наличните операции, изготвяне на готови решения за често повтарящи се действия. Резултата е разтърсващ - ще установите, че трудоспособността ви още от старта на новата работа или след оптимизиране на старата такава се е повишил с 20% до 50%. А това автоматично значи, че ще ви остава с толкова повече време, ако разбора се не се подхлъзнете по пързалката на самодоволството и високомерието и не привлечете вниманието на вашите началници, които ще ви намерят още задачки
2. Дисциплина - Тук навлизаме в тънката част. Ако разсъждавате вече на ниво, че човек е смъртен и се уповавате на вътрешната мотивация за безупречност, няма да имате никакви проблеми с адаптирането на прийома описан по-горе, защото със сигурност ще сте повече от дисциплиниран. Ако обаче мързела се прокрадва в съзнанието ви, важо е именно тук да се занимаем с него. Защо? Защото работата е част от социалната схема и независимо дали искаме се налага да работим и е желателно да се развиваме (освен ако някой от родителите ви не са ви осигурили вече бъднините, и ако случая е такъв, то тази статия не е за вас - вашите проблеми са от съвсем друга сфера и може би някой ден ако не съм умрял дотогава, ще пиша и за вас). Именно заради развитието, ако си наложим достатъчно воля да оптимизираме постоянно работата си, да бъдем наблюдателни и да прогресираме, то тогава проблемите с работата ще намалеят поне малко, а това е спечелена битка срещу умората.

3. Почивка - Много от хората правят грешката да говорят и да мислят за работа, когато работния ден отдавна е свършил. Това е част от сянката на умората, защото тревогата е като малък хобот който краде от времето, предназначено за почивка. Ако се спазват горните две правила и вие сте успели поне наполовина да развиете своята наблюдателност към детайлите, както и дисциплина да поддържате тази организираност, то тогава ще си тръгвате спокойни от работа. Защото човек има своя лимит и извън офиса или строежа, няма какво повече да се ангажирате с нещо, което утре така или иначе пак ще е там и ще ви чака. Вместо това, почивайте активно, занимавайте се с всичко друго но не и работа. Така амортизацията е по-малка, а трудоспособността по-голяма.

4.  Мисли - Преди да се хвърлим към дадено действие и да направим необмислена грешка, винаги преценявайте ситуацията. Загубете 10 минути за да решите мислено даден проблем от няколко страни, отколкото да се хвърлите към импулсивно решение, което след това да изиска два часа работа за оправяне. Хората са способн да извършват много операции в съзнанието си и добрата новина е, че стресовите ситуации, които изискват почти инстинктивна реакция са много по малко на брой от ситуациите, които могат да се анализират наум. Работим със ситуации и единствения негативен ефект идва от чужда намеса, некомпетентност и влагане на прекалено много емоции.

Засега това е което имам време да напиша, при първа възможност ще допълня и поправя текста. Благодаря ви, че ми отделихте 5 минути от живота ви и се надявам да съм ви върнал нещо в замяна.

Posted in: Отвъд яйцето | Comments(2)